Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2008 16:38 - КАК ИВАН КОСТОВ СПЕЧЕЛИ БИТКАТА ЗА БЪЛГАРИЯ
Автор: dobrata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1509 Коментари: 1 Гласове:
0



Днес нещо съм на тема Иван Костов, един приятел ме насочи натам /http://angeligdb.wordpress.com/ и попаднах на уникален материал. Ако го преразказвам, няма да мога да се справя истински, най-добре е да дам линк. 
http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/archive/990315/0.html

Иска ми се четящите тук да се поразмислят върху истинските факти около управлението на правителството на Иван Костов, да си припомнят забравени събития, да разберат непознати досега за тях действия на политика Костов. А после, ако искате, може и да коментираме - за поканата да влезнем в ЕС, за НАТО, за Козлодуй също. 

ПРЕМИЕРЪТ ИВАН КОСТОВ КРИТИКУВА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

/Диалогът с ЕС в дати/

АКО НЕ ПОЛУЧИМ ПОКАНА ЗА ПРЕГОВОРИ С ЕС, ЩЕ ПРЕФОРМУЛИРАМЕ ЦЕЛТА СИ

На 1.3.1999 година Иван Костов даде безпрецендентно интервю пред Анатолий Вербин, кореспондент на агенция Ройтерс, в което за първи път отправи критични бележки към политиката на Европейския съюз спрямо България. Самото интервю бе публикувано по-късно -в.”Капитал” от 6-12 март 1999 г.и във в.Труд от 8.03.1999 година.

Предлагаме на нашите читатели основните моменти от интервюто.

Анатолий Вербин: България застана твърдо зад плана НАТО. Очаквате ли, че това може да навреди на отношенията между София и Белград?

Иван Костов: Този е другият активен момент в българската позиция по Косово. Много бързо и много навреме, даже изпреварвайки събитията, инициирахме в НАТО това искане към България, за да бъде изяснено какво ще бъде българското съдействие. Говоря за желанието на войските на международната общност да минат през България, тук да бъдат осигурени логистично, за да могат да участват в мироподдържащата операция в Косово. В това отношение сме готови да сключим рамково споразумение и така да подкрепим процеса. Точно това предизвика негативните реакции от Шешел. За съжаление, ако Шешел изразява позицията на белградските управляващи, това означава, че те не разбират позицията на България. А тази позиция е доброжелателна. Искаме да не се променят границите на Югославия. Ние сме за мирно решение, ще приемем дори определени притеснения във връзка с обслужването на преминаващите войски, само и само да има мир в Косово. От друга страна обаче, не можем да подкрепяме натиска срещу Белград да се договори в "Рамбуйе". Белград трябва да постигне договореност с международната общност и косоварите в "Рамбуйе". Без това няма мирно продължение. За България най-големият кошмар е, ако бъде ударена Сърбия. Защото това ще означава ново ембарго, ново прекъсване на връзките между България и Европа.

А.В.: Миналата година в Залцбург говорихте за политически проблеми по пътя на България към ЕС. Дали виждате развитие в отношението на Европейския съюз към България?

И.К.: За съжаление не виждам такова. Едно общество не може да се ентусиазира от цели, които са за по-далечен период от 15-20 години. Няма общество, което да вярва на такива цели. За да убедиш човек, че целта е реалистична, тя трябва да е рамките на неговия хоризонт на планиране. Дотам, докъдето той вижда бъдещето си./.../

Има и друг момент. Европа раздели страните на групи, като на първата група оказа много голяма подкрепа. Примерно опрощаване с 50% на всички дългове на Полша. Там бяха насочени огромни инвестиции, бяха стимулирани инвестициите и се получи ефектът с придвижването напред в икономическата сфера. Но Европа нищо не е направила за България или е направила нищожно малки неща. Всъщност какво сме получили от Европейския съюз? Някой веднага ще каже - но причината сте си вие, защото бяхте колебливи, не се движехте в правилната посока, не бяхте убедени, че трябва да правите реформа. Да, така е. Но от друга страна, вместо да получи подкрепа в тези години, България получи огромни дългове. Моето правителство беше принудено да поема огромни задължения. Добре е, че успяхме да ги редуцираме, използвайки пазарни и други обстоятелства, но факт е, че непрекъснато поемаме тежести. Това, което става в България, е рефинансиране на стари задължения. Всъщност получаваме толкова подкрепа, колкото да се рефинансират плащанията по главницата. Не сме получили друга подкрепа. Нито в сферата на инвестициите, нито в отварянето на търговски кредити, нищо. Напротив, основните валутни ресурси на България - на държавните, и на частните банки, са в чужбина. Те са вложени там. Няма съгласие с волята и на другите страни да им бъдат създадени добри условия тези пари да се върнат в България.С българските пари в момента работят европейските банки. Как България да тръгне напред при тази ситуация? След като кредитът й е ориентиран на Запад и получава средства, колкото да рефинансира задълженията си, как да се отлепим от дъното? Според мен, за съжаление, няма необходимото ниво на разбиране на проблемите на страната, напротив. Да вземем агресивното искане за затваряне на атомната централа. То ще разруши и тази конкурентноспособност, която е останала в българската икономика. Какво ще остане от българската икономика, когато се настоява, без да има достатъчно средства, да бъдат изведени от строя атомни реактори и да бъдат затворени - без да има средства за рехабилинация, за справяне с ядрените отпадъци, за консервиране на реакторите. Едновременно ще падне производството на електроенергия в България. Какво ще остане от тази страна? И при това, това се иска, без да се гарантира безопасността. Кажете ми това ли е еволюцията на отношението към България? Това е продължение на един безсмислен диктат спрямо страната. Какво се иска от тази страна? Да загуби и последните си способности да бъде конкурентна като икономика? И как ще влезем в Европейския съюз? Всъщност Европа обяснила ли си е какво точно иска с разширяването? Аз започвам да си задавам и този въпрос: къде е точно идеята за разширяването в момента?

А.В.: Какъв е главният политически проблем, който виждате сега?

И.К.: Големият ни проблем е външнополитически. Югославия ни е проблем. Кризата в Косово, войната в Косово - това ни е проблемът. Скептицизмът към България е индуциран от общата дестабилизация на полуострова. Той идва от общата неприятна, грозна картина на воюващия район. Как да видят европейците, че в България е добре, като трябва да гледат през пламъците на Косово? Как да разберат, че в България има демократи, че има силна, стабилна власт, която е демократична, и че има икономическа стабилизация,има растеж, след като трябва да гледат през Югославия. Защото Югославия 50 години си изгражда образа в Европа като стожер на демокрацията, на европеизма. Европа свършваше в Югославия. Те бяха цивилизованата реплика в Европа срещу съветския комунизъм, т.е. те бяха демократи, когато ние бяхме управлявани от комунисти. Но какво са те сега в момента? Има ли там демократично управление? Има ли още посткомунизъм? Пряк комунизъм във вид на национализъм? Има. Югославия ли е този европейски модел на страна на Балканите? Тя ли е европейската идея на Балканите? Очевидно не е. Колко души обаче в Европа са преоценили тези представи? Колко сериозни политически наблюдатели са разбрали, че това не е вярно за Югославия, но е вярно за България.И са повярвали, че е така за България? Според мен много малко. България трябва да се справя с огромен баласт от натрупани предубеждения. А истината е, че ние сега сме и демократи, че изнасяме стабилност, че сме стабилна държава, че има икономическа реформа. Единственият отговор на България на този скептицизъм е да помогне максимално да се умиротвори Югославия. На 4 март вече европейските коментари бяха по-пълни и по-сдържани. В думите на същия Нико Вехтер имаше акцент върху реалните резултати от развитието:”Ние поставяме еднакви условия пред всички кандидати.Зависим от България кога ще ги изпълни и кога ще започнат преговорите за асоциирането към ЕС. Според в.”Стандарт” от 4 март Магда Алвут, председател на Зелената парламентарна група на ЕС и специален докладчик за България заяви: “Изненадана съм от острия тон на изявлението на премиера Костов. Това е различно от неговия спокоен и уверен стил. ..Ако това означава, че се чувства несигурен за бъдещето финансиране на България от ЕС, аз приемам неговото становище. Всички страни, дори и 15-те членки сега се страхуват какви ще са бъдещите финансови възможности.”

На 3 март по радио “Хоризонт” специалната пратеничка на тази станция в Брюксел Ирина Недева представи първа реакция от Европейския съюз - говорителят на европейския комисар Ханс ван ден Брук Нико Вехтер споделил,че ако България направи съществен прогрес, преговорите за присъединяване към ЕС могат да започнат и по-рано.  Политическите моменти, включени в декларацията, бяха коментирани така от в.”24 часа” на 5.3.1999:

 

На 4 март при гостуването на министър-председателя Иван Костов в Полша бе огласена съвместна декларация с министър-председателя на Полша Йежи Бузек за сътрудничество между България и Полша.

“Иван Костов изненадващо постави три условия на НАТО от Варшава вчера, където е на официално посещение.

Първо, НАТО да обяви, че всички страни, които са подали молби за членство, ще бъдат приети, без да се посочва срок.

Второ, да се предложи план за действие на страните кандидатки и така за тях да се направи крачка напред в сравнение със споразумението “Партньорство за мир”. Трето да се следи напредъкът на страните към членството в пакта. Костов обяви трите си условия за водене на диалог между пакта и кандидатките в разговор с полския си колега Йежи Бузек.

Премиерът ни е сондирал предварително мненията на Естония, Литва, Латвия, Румъния, Чехия, Полша.” Той заяви, че в последната година помощите на Европейския съюз са представлявали 8% от националния бюджет на България. Господин Вюненбюрже определено зае твърда позиция по отношение на атомната електроцентрала “Козлодуй”, като заяви че за него преговорите на България с Европейския съюз са приключили с решение за затваряне на малките реактори и няма да има връщане към тази материя. Отказът на България да затвори тези реактори щял да се отрази неблагоприятно на преговорите на България с ЕС.

На 7 март по радио “Хоризонт” в популярното предаване “Неделя 150” Жак Вюненбюрже - посланик на Европейската комисия в България в предварително записано интервю изказа учудване от критичната позиция на Иван Костов. След като до този момент представяше стремежа на правителството към ЕС като отваряне път на чужди влияния, левицата обяви, че със своето интервю министър-председателят задържал интеграционния процес с Европа.

На 9 март “Нова телевизия” в краткото си коментарно предаване “Три минути” отбеляза, че опозицията е извършила преобръщане на своите позиции към Европейския съюз след стъпката на Иван Костов.

Също на 9 март заместник-министър председателят Евгени Бакърджиев обяви на пресконференция, че България ще поиска ревизия на договора с Европейския съюз за спирането на малките реактори на Атомната електроцентрала в Козлодуй. “Партньорство за развитие” ще бъде морално продължение на инциативата “Партньорство за мира”. Едва ми може да се каже, че интервюто на Иван Костов е породило “Партньорство за благоденствие”, но това че то допринесе за нейната поява, за официалното й оповестяване е безспорен факт. Това е един отличен резултат, най-успешната голяма политическа инициатива на Балканите. Според него балканските страни могат да преодолеят етническото насилие чрез нов план “Маршал”. Солана счита, че Западът трябва да развие по-всеобхватна политическа и икономическа стратегия за Югоизточна Европа, а не просто да се занимава по отделни поводи с конфликти в Босна, Косово и навсякъде, където се появят.

На 9 март вечерта радиостанциите и телевизионните медии в България обявиха решението на генералния секретар Хавиер Солана ,че НАТО е решила да създаде инициативата “Партньорство за развитие”, в която да влязат участниците в Косовския конфликт и балканските страни.

На 10 март в Лондон на конференция, която протича под надслов “НАТО на 50 години генералният секретар на НАТО Хавиер Солана в своя реч даде първите очертания на “Партньорство за развитие”.

Той обясни - целта е да се покаже на младите хора в бивша Югославия и заобикалящите я държави “светлина в дъното на тунела”, да бъдат окуражени да строят бъдещето, вместо да довършват битките на миналото. “Проблемът ни е, че лидерите на Балканите са толкова затънали в миналото, че трябва да дадем на младите хора мотив да погледнат към бъдещето.” Програмата “Партньорство за развитие” /или дори “за благоденствие”, както още я нарече Солана/ е реинтегриране към нормалния живот, стабилността и успеха в цяла Европа. Това влиза в далекосрочните стратегически интереси на Североатлантическия съюз. Високопоставен представител на НАТО нарече новото партньорство план “Маршал” за Балканите.. Депутати от всички политически сили одобриха Националната стратегия за развитие на енергетиката до 2010 година. за документа гласуваха 197 от общо 201 присъстващи депутати. Въздържалите се четирима са от Парламентарната група на демократичната левица и Обединението за национално спасение. В приетия документ пише, че ще затваряме блокове в Атомната електроцентрала “Козлодуй”, когато влязат в действие заместващи мощности.

На 12 март Народното събрание гласува с безпрецедентно единодушие за оцеляването на АЕЦ “Козлодуй”

Рейтинг

Големият политически ход на премиера получи и най-високия рейтинг

на изтеклата седмица/1-7 март/ според в.”Труд” от 8.3.1999 година.

 

Събитие N1 на седмицата и политик N1 на седмицата

Отговори на 20 български медии.

Посланията на Иван Костов към ЕС и НАТО са събитие на седмицата, а премиерът е политик N1.

 

Класиране на политик на седмицата:

Иван Костов - 15 медии
Петър Стоянов - 2 медии
Няма такъв - 1 медия.

 

Определяне на събитие на седмицата:

Посланията на Иван Костов към ЕС и НАТО - 15 медии,
Честването на националния празник - 2 медии;
Заплахите на заместник-министър председателя на Сърбия - ВоиславШешел към България - 1 медия.



Тагове:   България,   как,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrata - Ох, без да имам нещо специално предвид,
10.01.2008 02:43
Взех, че се забих в едни архиви от 2001-ва:
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=kingelect&Number=1936499862&page=13&view=collapsed&sb=5&part=all&vc=1
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobrata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 146774
Постинги: 12
Коментари: 739
Гласове: 214
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930